За Ремонта …Специализиран сайт за Строителство, Ремонт, Обзавеждане, Услуги, Материали, Работа, Дизайн, Мебели, Майстори и др.

Климатичната техника не е стандартна битова техника … коята да включим в контакта и тя да започне да функционира.

Повечето климатици са с капацитет, измерен в Британски Топлинни Единици (BTU). По-точно 1 BTU е количество топлина, необходимо, за да се повиши температурата на един паунд вода (0.45 kg), вода с 10 по Фаренхайт (0.56 0 C). 1 BTU = 1,055 J.

Необходимо е вътрешният блок да се постави максимално близо до външния. Причината е проста – компресорът трябва да се “жали” и да не се принуждава да прехвърля фреона през цялото жилище. Оптималното поставяне на климатика е максимално близо до прозореца, на стената, на разстояние 10-20 см от ъгъла на стаята и до 15 см от тавана. Вслушайте се в съвета на специалиста, който задължително трябва да разгледа вашето жилище и да изчисли цената на предстоящата работа. Най-добре е компресорната част да се постави под прозорците или на балконите. В този случай външният блок е лесно достъпен, било то за ремонт или за профилактика.

„Климатичната техника не е стандартна битова техника, коята да включим в контакта и тя да започне да функционира. Изградена е от два, три, а понякога и повече различни агрегата. Има и специфичен начин на монтаж и поддръжка. Най-важното за надеждната работа на климатака е професионализмът на специалистите, осъществяващи подбора на нужния климатик, монтажа и периодичното му техническо обслужване.

Изборът се извършва по каталог и ценова листа. Най-важният показател, на който трябва да обърнете внимание при закупуването на климатик, е неговата студопроизводителност, измервана в BTU/час или във ватове, което е най-вярното.

Повечето климатици са с капацитет, измерен в Британски Топлинни Единици (BTU). По-точно 1 BTU е количество топлина, необходимо, за да се повиши температурата на един паунд вода (0.45 kg), вода с 10 по Фаренхайт (0.56 0 C). 1 BTU = 1,055 J.

Специалистите използват достатъчно сложни формули за изчисляване на климатиците, необходими за дадено помещение, но на практика в много случаи можем да се ограничим с простото правило – на един квадратен метър от помещението се падат 100 W. Ако например климатикът има студопроизводство 2 кW, то той е годен за стая не по-голяма от 20 м2. Всичко това се отнася за жилищни стаи, в които има по един-двама души и няма допълнителни източници на топлина. При увеличение на броя на хората в жилището, наличие на компютри, печки, хладилници и др. необходимо е да се направи корекция и да се избере по-мощен климатик. Заблуждение е (с цел икономии) да се инсталира само една мощна сплит система, която да охлажда цялото жилище.

Ширината и височината на стандартните врати са недостатъчни за правилния въздухообмен между помещенията и ако в стаята с климатик много бързо ще бъде достигната приятна прохлада, то в другите температурата ще се понижи само с няколко градуса. Освен това се губи много от полезната функция на сплит системата – възможността да се поддържа зададената температура.
Tака че постарайте се да ползвате климатика в затворено помещение – не отваряйте прозорците и вратите по време на работа, така той ще ви служи по-дълго време.

Друга подобна грешка е да се избере модел с по-малка мощност от необходимата. Някой хора си мислят, че климатикът с по-малка мощност ще работи не по-лошо от климатика с необходимата за помещението мощност, просто ще е необходимо повечко време за охлаждане/отопление. Да, само че разплатата идва по-късно, когато климатикът престане да дава признаци на живот.

А това неизбежно ще се случи още през времето на гаранция. И това е така, защото вие сами сте заставили климатика да работи с максимално натоварване, без да може да се изключва и да почива, защото е в непрекъснат стремеж да догонва зададената му температура.

Необходимо е вътрешният блок да се постави максимално близо до външния. Причината е проста – компресорът трябва да се “жали” и да не се принуждава да прехвърля фреона през цялото жилище. Оптималното поставяне на климатика е максимално близо до прозореца, на стената, на разстояние 10-20 см от ъгъла на стаята и до 15 см от тавана. Вслушайте се в съвета на специалиста, който задължително трябва да разгледа вашето жилище и да изчисли цената на предстоящата работа. Най-добре е компресорната част да се постави под прозорците или на балконите. В този случай външният блок е лесно достъпен, било то за ремонт или за профилактика.

Не трябва да се забравя и кондензът, образуващ се в двата блока на климатика. Неговото отвеждане се осъществява по естествен път чрез дренажна тръба, която се полага с известен наклон за обезпечаване на естественото оттичане на водата, затова не искайте от монтажниците идеално права линия. Ако нямате възможност да изведете конденза извън сградата по-къс път, то най-добре е да предвидите за тази цел известен обем на скрито място. Монтажът на сплит системата е икономически обоснован само в случай че помещенията, в които ще се намират вътрешните блокове, са близо до външните блокове. В противен случай стойността на монтажа ще се повиши от големия разход на материали.

Повечето търговски марки, представени в България, са световноизвестните производители с достатъчно качествена и надеждна техника. От ценова гледна точка, качество и надежност ще разделя всички климатици на три групи.

В първа група влизат най-вече високотехнологичните японски компании. Тези климатици имат не само отлични потребителски характеристики, но и системи за самодиагностика и защита. Към тази група можем да отнесем Toshiba, Mitsubishi, Daikin, Corona – Fujico, Fujitsu. Климатиците от тази група са доста скъпи. За високата цена купувачът получава климатик, имащ следните достойнства:

• Висока надеждност и дългогодишна експлоатация (не по-малко от 10-13 години)

• Повечето климатици от групата имат система за защита от неправилна експлоатация и са снабдени с устройства за самодиагностика

• Тиха работа на вътрешното и външното тяло (21-28 dB)

• Устойчива работа в широк температурен диапазон (от -20 до +45 оС)

• Висок клас А, А+ на икономия на електроенергия (3,20 < EER) EER (energy efficiency rating – коефициент на енергийна ефективност) е равен на съотношението отдадена мощност в BTU към консумирана мощност в W (ват). Например, ако климатик 10000 BTU консумира 1200 W, неговият EER е 8.3 (10000 BTU/1200 W). Очевидно стремежът на производителите е колкото се може по-висок EER, но обикновено това води и до висока цена.

Имайте предвид, че за охлаждане може да ползвате единствено климатична система, а за затопляне и печки с реотани, калорифери и други уреди. Само че климатична система, която затопля с мощност 3000 W, консумира 1000 W, т.е. харчи 3 пъти по-малко електричество от конвенционалния нагревател (приблизително).Това е така нареченият СОР фактор. Съвременните модели инверторни климатици имат вече СОР = 5,12.

Към втора група се отнасят климатиците от средния клас – японски и европейски производители. Те също са с висока надеждност и добро съотношение цена/качество. В сравнение с климатиците от първа група тук системите са с по-малка гаранция и по-високо ниво на шум. Към този клас може да причислим следните марки: Airwell, Sanyo, Panasonic, Fuji Electric, Hitachi, DeLonghi. Те са малко по-евтини.

Трета група – това са корейски и китайски производители. Тук се наблюдава съществено разнообразие по отношение на качество и цена. Това са така наречените бюджетни климатици. Тук можем да споменем марките Aux, Chigo, Midea, LG, Rolsen, Haier, Samsung, Hisense, Hyundai. Те са с удовлетворителна надеждност и може в крайна сметка да се получи добър избор при ограничени финансови възможности. Най-големият проблем на климатиците от тази група е нестабилното качество. Трябва да отбележим и значително малкия срок на експлоатация (5-6 години). Защита от неправилно ползване почти отсъства. По равнище на шум също отстъпват на японските, особено при вътрешните тела. При евтините климатици нерядко се получава замръзване на външния агрегат.

Всички съвременни климатици, независимо от стойността си, имат режим на охлаждане и отопление, режим вентилация и изсушаване, режим на автоматично поддържане на зададената температура, таймер за включване и изключване, електростатични филтри и други.

Видовете климатизатори са:

• Прозоръчен тип (режим на охлаждане и отопление)

• Мобилен тип

• Сплит – вътрешно и външно тяло. Вътрешните тела освен стенни могат да бъдат подови, таванни, колонни и скрити в окачен таван – канални или касетъчни

• Мулти сплит – на едно външно тяло могат да се включат 2 или повече различни по вид вътрешни тела

• Инверторни сплит системи

Това са системи, които автоматично регулират мощността си, за разлика от обикновените, които работят в режим включено-изключено. По този начин точно се поддържа зададената температура, при по-ниски нива на шум и което е най-важно – икономия на електроенергия от 25 до 70% спрямо обикновените климатици. Обезпечават голяма мощност и много по-дълъг срок на експлоатация, защото потребяемата мощност се понижава, когато температурата в помещението се приближава до желаната. В този случай инверторът превключва в режим на работа на ниска мощност, за да поддържа температурата в оптимални граници без излишни загуби на електроенергия. Инверторните сплит системи имат плавно регулиране, а оттам и стабилна температура без резки колебания и без риск от простудяване.

Инверторният сплит може да работи при отрицателни външни температури до -20 oС, което при обикновения сплит е почти невъзможно. Инверторното управление преобразува променливия ток в прав и регулира мощността на климатика чрез промяна честотата на правия ток, а оттам и оборотите на въртене на компресора. Тя се определя от необходимия отоплителен/охладитилен капацитет.

Има 4 вида инверторни сплит системи: АС – променливотокови (енергиен клас В и С); DC – правотокови (енергиен клас А); DDC – дигитални правотокови (енергиен клас А и А+); DDC Hybrid (енергиен клас А+ и А++). Като цяло всички видове инвертори са високотехнологични изделия. Като тяхно предимство можем да посочим голям набор от функции, много ниски нива на шум, голяма икономия на електроенергия, по-дълга експлоатация, плавно регулиране на температурата в тесен диапазон. Може да се каже, че това е идеалният вариант за домашна употреба. Единствен недостатък е по-високата цена спрямо обикновения сплит.

Болшинството от хората смятат, че инверторите са климатици, които могат да инвертират режима на работа: “На топло” и “На студено”. Това обаче не е вярно!!! Според технологията, по която са създадени, съвременните климатиците имат възможност да обръщат посоката на движение на работния хладилен агент, като по този начин пренасят енергия през стената на помещението в посоката, в която желаем. Каква енергия ще попитате има през студените зимни дни, че да я внесем в стаята и да се топлим? Има, и то доста много: това е енергията, топлината между температурата на изпарение на хладилния агент (-20 до -40 градуса) и температурата на околната среда. Основният агрегат, който прави това пренасяне е компресорът. Обикновените климатици са съоръжени с компресори, които получават захранване и работят с цялата си мощност, докато температурата в помещението, която сме задали, бъде достигната. А основното, което ни кара да захвърлим калориферa и да го заменим с климатик, е икономичността.

За да се постигне желаната икономичност, производителите са възприели плавното регулиране на мощността на компресора. Това се оказва ефикасно в режим на “топло”, през зимата. Поради тази причина и самите компресори на тези климатици са по-специфични от обикновенните. Те са двойнороторни и скрол (спирални). Инверторите са климатични системи, при които е реализирано цифрово плавно управление и контрол на мощността на компресора, с цел постигане на максимална топлинна ефективност.

Ако решите да се сдобиете с климатик и да разчитате на него и през зимата, горещо препоръчвам инверторните сплит системи.“

Какво е климатична техника клас А ?

Директива 92/75/ЕЕС на Европейския съюз от 01.01.2004 година за енергийно окачествяване на климатичните инсталации, разпространявани в търговската мрежа.

С други  думи: Едни  хора  дето малко разбират от климатици  обясняват на  други хора които нищо не разбират, кои климатици  харчат повече ток и кои по-малко.

Директивата определя класове за енергийна ефективност на климатиците от клас А (най-висока енергоефективност) до клас G (с най-ниска енергоефективност). Експертите на Европейския съюз например са устаноновили,че с повишаване на енергоефективността на климатиците само 5% ,се скъсява значително периода на изплащане на инвестицията за тях. При 10-13 години среден експлоатационен живот на японските климатици, възвращаемостта от спестена консумация на ел.енергия е между 2 и 3 години за високоефективните модели (клас А ).Климатичните инсталации,енергиен клас А се препоръчват за отопление през есенно-зимния сезон поради по-ниската консумация на ток,съответно по-ниската себестойност на отоплението.

Да се включим с малко сметки … да вземем 2 климатика ,единия с COP-3 а другия с COP-4. Ако работят 24/7 (както работи моя например) и вземем за пример само отопление, като за отоплението на стаята ви са нужни 2 кW топлинна мощност ,какво се получава : Този с COP-3 ще харчи 667W Х 8 часа Х 10 ст нощна + 667W Х 16 часа Х 17 ст дневна = 2 лв 37 ст С COP-4 ще харчи 1 лв 76 ст по същата формула Сметките са при някакви идеални условия ,но еднакви и за двата климатика. Нищо разлика ,60 ст на ден .Да видим какво става ако работят 5 месеца на отопление – 150х0.6=90 лв 90 лв може да ви спести един марков климатик с японски компресор за 1 отоплителен сезон .. за 5 години това са 450 лв , като след тези 5 години китайската ви машина с COP-3 е за подмяна ,а марковата ви машина с COP-4 продължава да си работи и да ви спестява пари. Ако ползвате климите и за охлаждане разликите за година са още по големи измерени в пари ,като при това се абстрахираме от дреболии като шумове ,замръзвания , пукане, дрънчене , както и от фактора надеждност и срок на експлоатация. Това са само сметки , в реалния случай може да бъде доста по различно Но аз обичам са смятам ,както и да мисля в перспектива.

10-те заблуди – Най-срещаните заблуди за климатиците!

• Заблуда първа: Само инверторните климатици  стават  за отопление.

Не, не е вярно!  Всички съвременни климатици с общо предназначение могат да работят в режим на отопление и в режим  на охлаждане. Инверторните климатици  просто са по-усъвършенствани системи с прецизен контрол, които  работят с по-ниска консумация на електричество.  Ако се ползват целогодишо  си заслужава да се използва по-голямата им енергиина ефективност и да се реализира икономия. Все пак не бива да се забравя, че въпреки  по-високата им цена от обикновените климатици , след известен период  на експлоатация разликата в цената се изплаща от  икономия и ставате собственик на  отлична машина, която пести пари.  Но дори  и обикновените термопомпени климатизатори  успешно се справят с отоплението на дома.

• Заблуда втора: Мултисплит системите са за предпочитане, когато искаме да климатизираме няколко помещения.

Не, не е вярно!  Мултисплит системите пестят място, но не и пари!!!  Системите с едно външно и няколко вътрешни тела са подходящи за места, където е невъзможно разполагането на няколко външни тела по фасадата на сградата. При условие, че е възможно закрепването им към стената и  е лесно обслужването им при аварии. Но не бива да храним илюзии – конфигурациите  винаги са по-скъпи: монтажа изисква винаги компромис с дължината на тръбните пътища, което води до по-ниска енергийна ефективност. По-дългите тръбни пътища означават  по-висока цена за монтаж.  Изчезва енергийната независимост за всяко помещение и от там невъзможността  да се пести електроенергия. При авария губим цялата конфигурация и оставаме без климатик във всички помещения. По дефиниция колкото е по-мощен климатикът  толкова по-ниска е   енергийната  му ефективност, друг не  по-малко важен проблем са  шумът и  вибрациите  на   големите  агрегати.

• Заблуда трета: Не бива външното тяло да  се монтира по-високо от  вътрешното.

Не, не е вярно!  Когато монтажът е изпълнен по правилата, т.е. имаме направен маслен трап на тръбите, който не позволява изтичането на компресорното масло  към вътрешното тяло, се осигурва нормална експлоатация на климатика и той служи вярно  и дълго.

• Заблуда четвърта: С климатика е много по-евтино  отоплението.

Да, вярно е!  Но условие с неизменна важност е помещенията които ще   се отопляват  с климатик,  да са с добра изолация и перфектна дограма. Само тогава можем да сме спокойни,  че  ще  спестим пари  и ще се чувстваме комфортно и през най-студените зимни дни.  Климатикът не   е  панацеята на отоплението  и не бива да се заблуждаваме , че изведъж ще спрем да плащаме изобщо.

• Заблуда пета: Китайските  климатизатори са лоши  и не са за предпочитане.

Не, не е вярно! Трябва да се има предвид, че  производството на климатици, както много други съвременни производства са напълно автоматизирани и значение  за надежноста на дадено изделие имат  повече   материалите   и елементите от които е направено то , от колкото  страната производител. На българския пазар все по-рядко попадат „ментета“,  с непознат произход и без гаранция, но все пак всеки купувач  трябва да се информира преди покупка за всички условия   и гаранции.

• Заблуда шеста: За гаранционни проблеми с климатика  се обръщаме там, от където сме го купили.

Не, не е вярно! Чиста загуба на време и на нерви е да се обаждате с гаранционни претенции в магазините,  от където сте си закупили конфигурацията. Гаранциите се покриват от „оторизираните сервизни групи“ или по-просто казано от фирмата която Ви го монтира. Това което трябва да  направите, ако си  купувате климатик от някой  магазин е да  поискате  повече информация за монтажната група , която ще Ви извърши монтажа. Най-добре  за гаранционното обслужване е да си купите климатик от същата фирма, която ще Ви го монтира и  пусне в есплоатация после.

• Заблуда седма: Климатика пренася по тръбите топъл  или студен свеж въздух от вън и така климатизира.

Не, не е вярно! По тръбите на климатика (те са две) тече хладилен агент – фреон, който изпълнява затворен цикъл (т. нар. цикъл  на Карно). Причина за някакъв теч на фреон може да бъде само пропуск от дефекно тяло или некачествени връзки. И тогава с намалено количество хладилен агент  климатика престава да работи  и дори може да дефектира. Сплит системата  не пренася въздух от улицата, а охлажда или нагрява наличния въздух в стаята ни и това налага периодично да  проветряваме.

• Заблуда осма: Когато външното тяло  на климатика се монтира  на остъкления ни балкон, решаваме проблема  със замръзването при ниски пемператури и климатизатора ни  работи без проблем.

Не, не е вярно!  Климатиците пренасят енергия, не я създават!!!
Нека си представим най-простия случай: имаме стая с обем 20 кв.метра и остъклен балкон също 20 кв.м   Понеже  не е отоплявано и температурата ни е 5 градуса,  пускаме  климатика в режим на „топло“ за един час и в стаята ни температурата става 25 градуса . Това е чудесно, вече можем да съблечем  пуловерите и да останем  почти без дрехи в стаята, защото сме повишили темпратурата  в стаята ни с цели  20 градуса.  Но какво е станало с нашата тераса . Понеже както казахме  в началото климатичната система не създава енергия, а само я пренася температурата  на терасата е спаднала с онези 20 градуса които добавихме в стаята и е станала -15 градуса!!! Може да се окаже, че на терасата ни е по-студено от колкото  е  в „студения“ зимен ден.
Какво тогава се случва с ефективността на климатика  ни, а добра ли е изолацията ни на стената на терасата?
Дали въобще климатика ще продължи да работи  при тези ниски температури?
Все сериозни въпроси, нали!

• Заблуда девета: High COP инверторите отопляват по-добре.

Не, не е вярно!  Отоплителната мощност, а не енергийната ефективност  са основна характеристика, при изборът на подходящ климатик за Вашето помещение. Имайте предвид, че технологично, колкото един климатик е  по-малък, толкова  е с по-голям коефицента на енергийна ефективност (COP).  За това „деветката“ от High COP серията  инвертори  на коя да е марка климатици е по-маломощна от „нормалната деветка“ инвертор. За това е много важна предварителната консултация със специалист, който  да Ви ориентира за подходящ климатик.

• Заблуда десета: При избор на инверторен климатик се гледа максималната мощност.

Не, не е вярно!  В каталозите  за инверторни климатици като характеристика се дава номинална мощност, минимална и максимална. Това се прави с цел, потребителят да бъде запознат  с възможностите на машината да се справя със зададената температура   в помещението.
Минималната мощност се дава  в режим на поддържане при достигане зададената температура, максималната мощност климатика развива при първоначално пускане до достигане на зададена температура. В случай, че климатика не може да достигне градусите, той продължава да  работи, като черпи повече електричество и има голяма опастност да се повреди.
Тук правим аналогия с автомобилите: не може да караме колата си постоянно с максималната скорост, колкото  може да вдига.

Отговори на чести въпроси

Скоро разбрах че сплит системите само охлаждат и затоплят въздуха, но не предлагат вентилация? Съществуват ли модели, които да вкарват свеж въздух от улицата навън ?
Да съществуват някой модели, но  не бива да се забравя, че има различни начини за вентилация на помещенията. Освен да се вкарва, трябва и да се отвежда въздух, което доста усложнява нещата. Прозоречните климатици предлагат до 10% свеж приток на въздух, някой модели сплит системи също но тогава има допълнителен въздуховор с  въздушен филтър. По принцип там където има повишени изисквания за свежестта на въздуха не  бива да се изземват възможностите на класическата вентилационна система. При касетъчните и каналните климатици има специални вентилатори, които доставят въздух от вън, но трябва да се направят съответни въздуховоди.

За транжорната в месарския ми цех по предписание на ДВСК ми е  нужна температура на въздуха 12 градуса.  Може ли такава температура  да бъде реализирана и поддържана от климатик? Каква е минималната темпертатура която могат да поддържат климатиците  ?
Битовите кондиционери  поддържат 17-18 градуса, не по-ниски темпеаратури. Във вашия случай трябва да Ви бъде направена „плюсова“ камера, със съотвените изолация на стените.

Виждали сме рекламми на климатици , които овлажняват въздуха ?
Веднага отговаряме  Т.нар. кулери наричани още климaтици от oвлажняващ тип нямат отношение към климатичната техника. Кулерът  не може да поддържа зададена температура.

Мога ли да отоплявам/охлаждам 2 помещения с един климатик?
С помощта на една климатична система, състояща се от едно външно тяло и едно вътрешно, не трябва да се охлаждат или отопляват две помещения, освен ако тя не е мулти-сплит система (едно външно тяло с две, три или четири вътрешни тела). Този проблем може да има частично решение, ако двете стаи имат обща врата. В едната от тях може да се постави климатична система, монтирана срещу вратата. Мощността ѝ трябва да бъде съобразена с общия обем на двете помещения. Въздушната струя по естествен начин ще преминава от едната в другата стая. Недостатъкът на това решение ще е получената разлика в температурите при отопление на двете стаи,  която понякога достига  10 градуса. Проблеммът  се  състои  в  това че  топлия  въздух остава в  горната част на  помещението и не  може  да  преодолява портали и  горната  част над вратите.

Каква поддръжка изисква един климатик?
За да може климатичната система да функционира нормално е необходимо редовно (обикновено веднъж на две седмици) почистване на електростатичните филтри, които се намират под лицевия панел на вътрешното тяло. Редовното почистване на филтрите може да спести до 30% от консумацията на ел. енергия на Вашия климатик. Освен това е необходимо веднъж годишно, пролетта преди началото на сезона, да се извикат специалисти за извършване на професионално почистване, диагностика и дозареждане с фреон на Вашия климатик. В помещението не трябва да се инсталират допълнително топлоотдаващи уреди или да се изисква от климатика да охлажда по-голямо по обем помещение, несъобразено с неговата хладилна/отоплителна мощност.

Топло или студено? Фреонът – тайната на климатика ?
При климатичната инсталация електричеството се използва за да захранва движението на механиката на климатика и неговото управление. В системата циркулира фреон, който при преминаването си от течно в газообразно състояние отнема топлина (охлажда), а при преминаването си от газообразно в течно състояние отдава отнетата топлина (затопля). Компресорът на климатика засмуква газообразния фреон и го превръща в течна фаза. В зависимост от това дали външното или вътрешното тяло са мястото където течният фреон ще се разшири до газообразното си състояние, климатичната инсталация работи на охлаждане или отопление. Това описание разбира се е твърде кратко и не отразява сложността и прецизността на процесите.

Кажете моля, какви филтри имат климатиците и от какво  защитават ?
- Съществуват  следните видове филтри електростатичен – мека полиетиленова решетка , която улавя праха и леките  въздушни примеси и защитава топлообменника от  наслоявания. Този филтър не се заменя, периодически се сваля и се измива на  мивката с  обикновен почистващ препарат и топла вода. Благодарвение на наелектризирането той улавя както малки прашинки така и някои микроорганизми. Активният, карбонов филтър улавя и неутрализира цигарения дим, миризми и микроскопични частици с размери до  0,0001 мм.

Колко често се подменят филтрите?
- Това зависи от замърсеността на въздуха във съответния регион. Не е все едно дали климатика се намира в центъра на София или на някое тихо място където няма оживена улиза  и не минават автомобили. Някои модели имат индикация  за негодност на филтрите..

Имам климатик. Приятел ми каза, че ако има пропуск и теч на фреон всички в къщи ще се задушим, Възможно ли е това ?
- Не не  е възможно. Фреоните са безвредни, има ги като съставки на някои лекарства даже. В миналото са били много разпространени в козметиката : дезодоранти, лакове за коса и др. Дори само старите фреони са вредни за озоновия слой на атмосферата. Така че няма място за притеснение.

Може ли да се използва по някакъв начин  конденза от  вътрешното тяло. когато климатика работи на студено ?
- Кондензът  не се  препоръчва  за пиене : по принцип това трябва да бъде дестилирана вода но обикновено въпреки филтрите по топлообменника на вътрешното  тяло се наслояват замърсявания и не може да се гарантират  качествата на събрания конденз, но за поливане на цветята на терасата със сигурност  става, а най добре е  тази вода да изтича в канализацията,  в улука, или  направо на  земята.

Имам приятел  работещ във климатичния бранш с опит , кото ми каза че би могъл да ми монтира новозакупеният климатик  на доста по-ниска цена  от оторизираните  фирми за монтаж. Какво става с гаранцията  на климатика  в този случай ?
Гаранцията на климатиците се дава от фирмата, която  извършва монтажа. Не от производителя и не от търговеца от който сте закупили климатика. Доверявайки се на  едноличен специалист рискувате да  останете  без гаранционна поддръжка и да платите за ремонт в гаранционния срок, за дефект който може да се окаже причинен дори от самия   монтаж.  Ако вашият приятел Ви гарантира безпроблемната работа на  климатика и и обезпечи   с резервни части  и при фабричен дефект, всичко е наред, но обикновено така се развалят приятелствата – заради някаква  дребна сума спестени пари.

Мога ли да си монтирам  сам климатика?
- Що се отнася до запазването на гаранцията – ако Вашия климатик е  прозоречен или  мобилен отговорът е  „ДА“ , но не винаги това е по силите  на хората, без наличие на  специални умения и инструменти…

Представата за градини и паркове неизменно се свързва с тучни ливади или по-малки площи, покрити с плътен зелен тревен килим. Те са така привлекателни за орисания да ходи по асфалт и тротоарни плочки обитател на бетонните градове, че щом зърне зелена поляна, на човек му идва тутакси да се отъркаля на воля върху тревата. Затова у всеки, сдобил се със собствена градина, неминуемо се събужда желанието да отгледа зелена морава за отмора на зрението, да вдишва мириса на прясно окосената трева и най-вече да се излегне на воля на припек или на сянка.

Речено-сторено, още повече че старата рецепта за прочутите с тучната си трева английски паркове не е тайна: редовно поливане и косене, косене и поливане и така 100 години поред. В днешния забързан до полуда свят ние не разполагаме с толкова време, но за сметка на това имаме на разположение всичко необходимо за година-две да осъществим тази мечта.

За да обхванем по-цялостно темата, първо потърсихме съветите на специалиста – ст.н.с. Илия Проданов. След като си изяснихме теоретично най-съществените и общовалидни изисквания към засяването и поддържането на тревните площи, се поинтересувахме и за конкретни решения – тревни смески за посев, препарати за химическа обработка и подхранване, както и необходимата техника за създаване и поддържане на тревни площи.

Естествено бе да отидем в Mr. Bricolage, защото, както и друг път сме подчертавали, магазините от тази верига са единственото засега място в страната, където всичко необходимо за най-широк кръг от дейности може да бъде намерено „под един покрив“ и при гарантирано високо качество. Това напълно се отнася и за поддържането на градината – един от най-силно развитите сектори в Mr. Bricolage. Освен всичко необходимо, тук може да се намерят и немалко неща, за чието съществуване мнозина дори и не предполагат. Затова обичайната практика на списанието ни е да издирваме и популяризираме нови и ефикасни решения. Наличието на отлично подготвени консултанти към всички групи от стоки е обичайна практика в Mr. Bricolage. Затова един начален съвет от нас: когато не знаете точно какво търсите, вместо да се мъчите с разчитане на написаните с дребен шрифт обяснителни текстове върху етикетите на продуктите, запитайте консултанта към съответния щанд.

СЪВЕТИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТА
Ст.н.с. Илия Проданов

Засяване
Архитектурата поставя немалко хигиенни изисквания към жилището. Едно от тях е по възможност то да се намира сред зелени насаждения и тревиста растителност. Отделянето на кислород във въздуха вследствие на фотосинтезата и отделянето на влага чрез листата (транспирация) спомагат за създаване на здравословен микроклимат около жилището. Желаната от всеки английска ливада отморява очите, успокоява нервната система, създава добро настроение, повишава работоспособността и краси околната среда.
Подготовката за сеитба е много съществен момент в технологията за създаване на тревната площ. Дори най-добрият посевен материал не дава добър резултат, ако почвата не е подходящо обработена. Подготовката ѝ се състои в почистване от камъни, парчета от строителни материали, ненужни дървета, храсти, корени и т.н. При наклонен терен дърветата и храстите се отстраняват много внимателно, за да се избегне развитието на почвена ерозия, докато се създаде здрав тревен чим. Теренът се подравнява, за да се получат оптимални наклони, пригодени за механизирано поддържане. Тревните видове най-успешно се развиват върху леко до средно песъчливо-глинести почви. Тяхната коренова система основно се разполага на дълбочина до 20 cm. Обикновено преди оранта се внасят фосфорни и калиеви торове, а при възможност и добре угнил оборски тор. Почвата се изорава на дълбочина 25–28 cm, при което се събират всички появили се камъни, корени и т.н. Ако почвата е тежка, в нея се внася пясък за подобряване на механичния ѝ състав. Дълбоката оран се препоръчва да се извърши през есента. Замръзването на буците пръст през зимата спомага за бързото им разсипване, както и за разлагане на растителните остатъци. Напролет се бранува и 1–2 пъти се култивира според необходимостта.

След тези обработки е полезно почвата да отлежи 10–15 дни. Ако през този период се появят плевели, те задължително се третират с хербициди. Подготвената ситнозърнеста структура на почвата е предпоставка за добро покълване, поникване и развитие на младите растения.
Сеитбата се извършва през март-април със сеялки за дребносеменни култури. Дълбочината на засяване е 0,5–1 cm, а по-дребните семена се засяват още по-плитко. В по-леките почви семената се засяват по-дълбоко. През пролетта има достатъчно валежи и подходяща температура за едновременното и бързо поникване на семената. При благоприятни условия многогодишните житни треви поникват за 10–20 дни.

За оформяне на зелени площи се използват основно няколко вида треви:

• Пасищен (английски) райграс – непридирчив към почвените условия, бързо пониква, издръжлив е на утъпкване, агресивен е по отношение на другите треви. Не е дълготраен и е подходящ за смески с треви, които имат забавен темп на развитие първите една-две години.

• Ливадна метлица – бавно пониква и едва на втората година се получава приятен нежен чим. Устойчива е на засушаване и на студ. Понася интензивно утъпкване. Притежава добра способност за възстановяване. Не е агресивен вид, дълготраен е – издържа над 10 години.

• Червена власатка – растежът през първата година е много бавен. Развива приятен и фин чим на втората година. Дългогодишен вид – над 10 години. Расте и се развива много добре на по-леки почви. Издържа на сянка и студ.

• Бяла полевица – развива се бавно, но на едно място издържа повече от 10 години. Вирее най-добре във влажни хумусни и тежки почви. Бързо се възстановява след утъпкване, образува отличен чим по гъстота и цвят. Подходяща и за спортни терени. Понася добре студовете, но на суша не издържа.

• Тръстиковидна власатка – успешно се развива на влажни и сенчести места. Много добре издържа на утъпкване. Добре се адаптира към студени зими, към сухи периоди през вегетацията и вирее на солени почви. Чимът има средна гъстота и трудно понася коситба под 3 cm.

• Овча власатка – успешно се развива на сухи, бедни и песъчливи почви. Тя е ниска гъстотуфеста трева. Настанява се върху площите бавно и трудно, но има нежен чим, издръжлива е на болести, може да бъде потисната от други тревни видове. Не е подходяща за тежки почви.

Тревните смески имат значителни предимства пред посев на само един вид, защото различните тревни видове, включени в нея, са подбрани така, че взаимно се допълват. Бързорастящите треви осъществяват първоначалния ефект, а по-бавно растящите и трайни видове осигуряват дълготрайността на тревния чим. Постига се по-голяма екологична пластичност, жизненост, и устойчивост. Правилното определяне на състава на тревната смеска изисква да се знае как ще се използва теренът: декоративна насоченост, за спортни терени или за отдих и забавления. Изискванията към тревата най-често са: издръжливост на утъпкване, на сянка, почви с по-тежък механичен състав, добро развитие при сухи и бедни почви, максимално запазване на зеления цвят през зимата и не на последно място плътност, финес и гъстота на създадения тревен чим, което именно придава естетическата наслада от зелената морава.

Поддържане
Косенето на тревните площи е най-важната операция при поддържане на изкуствено създадените тревни площи. Редовното косене стимулира процеса на братене, тъй като осигурява повече светлина и въздух за растенията. То сгъстява тревния чим и в голяма степен определя вида, стабилността и доброто развитие на тревната покривка.
При определяне на височината на косене трябва да се има предвид, че при високо рязане пожълтяват ниско разположените листни и стеблени части, с което се намалява асимилационната повърхност на тревната покривка. Това пречи на образуването на нови издънки, тревата става податлива на болести, а по тревната площ постепенно се появяват петна. Прекалено ниското косене може да доведе до отслабване на корените и до намаляване на устойчивостта срещу засушаване и утъпкване, което пък зависи от стеблата на растенията. Нараства и опасността от прегаряне при силно слънце. При поддържането на представителни тревни площи, при които се изисква високо качество, е възприет следният принцип: да се коси по-често и не много ниско. Честото косене насочва посоката на стъблата и листата в хоризонтално направление, при което се получава гладка, мека и красива повърхност. Препоръчва се тревните площи да се косят два пъти седмично през периода на усилената вегетация – от май до края на юни, а през останалото време веднъж седмично. През годината се извършват около 30 коситби. Площта се валира два дни преди първата коситба, а след това веднъж месечно. Първата коситба се извършва, когато тревата израсне до 5–6 cm. Следващите коситби се извършват на височина 4–5 cm. Не бива да се реже повече от 1/3 от височината на тревата. Желателно е да се коси в сухо време. Коситбата се извършва в определена посока, за да не се деформира и измачква тревата при повторно преминаване на машината.

Торенето на тревните площи има решаващо значение за тяхното нормално развитие. Известно е, че неблагоприятните почвени условия са изразени най-силно в повърхностните пластове, където е разположена плитката коренова система на парковите треви. Торенето има особено голямо значение за подложените на интензивно движение на хора и животни тревни площи, тъй като тяхното системно утъпкване затруднява дълбокото проникване на корените в почвата, а косенето, поливането и механичните повреди увеличават потребността от хранителни вещества и налагат често подхранване.

Първото подхранване с азот се прави в началото на вегетацията, непосредствено след стопяването на снега. Нормата е около 3 g/m² активно вещество. Второто подхранване е след средата на април, обикновено след първата коситба. Извършва се с азот 3 g/m², фосфор 2 g/m² и калий – 2 g/m². Третото подхранване се прави в периода на усилена вегетация. Отново се внасят всички елементи: азот, фосфор и калий. В средата на октомври се извършва последното есенно подхранване само с фосфор и калий – в същите дози. То се прави с цел да се повиши студоустойчивостта на тревата.

Поливането при нашите условия е крайно необходимо от май до септември, за да се запазят естетическите качества на тревата. Най-подходящото време за поливане е сутрин рано, късно вечер или през нощта. За да се избегне преовлажняване, то трябва да се прави през равни интервали от време.

ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ ОТ MR. BRICOLAGE

Подготовка на почвата и подхранване на тревните площи

Независимо от вида и начина на засаждане (чрез засяване или чрез разстилане на готови тревни килими), всички видове треви се развиват най-добре в леки и водопропускливи почви. Ако нивото на подпочвените води е високо или почвата е тежка и глинеста, може да се наложи предварително дрениране на терена чрез изкопаване на дренажна система и поставяне на събиращи и отвеждащи водата перфорирани тръби. При глинести почви се препоръчва размесването ѝ с пясък в повърхностния 20-сантиметров пласт. За добрия краен резултат най-важна е предварителната подготовка на почвата. При създаване на нови тревни площи теренът трябва да се нивелира и подравни, а почвата да се прекопае на дълбочина 25–30 cm. В малката домашна градина се прави с права лопата, наричана още бел. Това, общо взето, е трудоемка операция, но пък иначе отлично замества скучните и еднообразни упражнения в някоя фитнесзала. При големи площи се използва малък трактор, а за разрохкване на почвата – култиватор. Почвата трябва да бъде добре раздробена, като камъните и коренищата се събират и изхвърлят. При малки площи е желателно повърхностният слой пръст да се пресее през едро сито. Накрая се подравнява и повърхностният пласт леко разрохква с гребло, при което по-едрите бучки се разбиват. След това теренът се оставя за около седмица-две. През това време плевелите поникват и лесно може да бъдат премахнати още в зародиш с мотика или чрез третиране с хербициди. Накрая почвата се наторява.

В Mr. Bricolage се предлагат всички необходими торове за подхранване на почвата преди сеитба и за поддържане на вече избуяли, с добре прихванат чим треви. Използват се предимно комбинирани торове, включително съдържащи всички необходими минерални съставки, специализирани за поддръжка на тревни площи. Предлагат се и специално разработени комбинирани торове, които се разлагат бавно и разпръснати в малки количества, осигуряват дълготрайно подхранване с необходимите хранителни вещества.
Тори се предимно в периода на активен растеж на тревата или от април до края на октомври с промеждутък от около 4–5 седмици между всяко торене. При използване на активно действащи комбинирани торове торенето се извършва 4–5 пъти на сезон. При специални бавнодействащи торове се тори 2–4 пъти годишно. Последното за годината есенно торене също е важно, защото се улеснява възприемането на хранителни вещества чрез корените на тревата при леко замръзнали почви. Използваните торове и годишната норма на торене зависят и от вида на тревата.

Като универсален пример за годишно торене с комбинирани торове може да се препоръча следната схема:

• Март-април – 10–15 g/m²

• Юни – 4–6 g/m²

• Септември – 10–12 g/m²

• Октомври-ноември – 5–6 g/m²

Ако тревата не се подхранва редовно и правилно, растежът ѝ силно се забавя и тук-там започва да пожълтява. В идеалния случай точната дозировка на необходимите за внасяне в почвата торове зависи от нейното състояние, което може точно да се определи единствено чрез извършен в лаборатория анализ. Най-подходящите за това сезони са пролетта и есента, като за анализ се взимат проби от почвата на дълбочина до 30 cm, а при чисто тревни площи – и до 10 cm, поне от пет места в градината. Пробите се поставят в добре затворени найлонови пликове и се предават за анализ в лабораторията. На практика това обаче рядко се прави и затова по-често се разчита на предписаните общи норми за торене и на интуицията.
Торовете са в гранулиран вид и най-подходящото средство за равномерното им разпръскване е сеялката за тревни смеси. Тя трябва да се движи равномерно в допиращи се една до друга ивици, като се избягват острите завои. Така торът се разпределя равномерно и в необходимото количество. Предозирането при торене причинява „прегаряне“ на тревата. След като торът се разпръсне, тревните площи обилно се напояват, за да се разтворят гранулите и вече втечненият тор да проникне дълбоко в почвата.

Защита от плевели
Освен семената на тревата в почвата попадат, най-вече по въздушен път, и семена на различни нежелани растения, които загрозяват тревната площ, а в някои случаи и пречат на развитието на тревата. Затова те се наричат с обобщаващото название плевели и трябва да се премахват веднага, щом се появят. Древната практика за скубането им на ръка вече е отживелица. Сега се използват специални препарати (хербициди), които избирателно унищожават определени видове плевели, без да повреждат културните растения, в случая тревата. Специално за поддръжка на тревни площи в Mr. Bricolage се предлагат два препарата: „Раундъп Биосила“, който се използва за предварителна подготовка на терена – при поникнали плевели и преди засяване на тревните смески, и МАТОН 600ЕК – фитохормонален хербицид, който е по-подходящ за премахване на вече израснали плевели, защото избирателно ги унищожава, без да причинява вреда на тревата. Той се използва и при стари тревни насаждения.
И двата препарата са концентрирани и се разреждат с вода. Третираните площи се пръскат с пръскачка. Тя се използва и за разпръскване на препарати за растителна защита. Изработена е от здрава пластмаса, което значително намалява теглото ѝ и я прави удобна за носене на гръб. Въздухът се нагнетява с помощта на помпа, задвижвана с дълъг лост.

Засяване
В Mr. Bricolage се предлагат тревни смески от реномирани производители – френската Carneau, датската DLF Trifolium и словенската Agrochehia. Характеризират се с висока кълняемост и специален подбор – гаранция за получаването на качествена тревна морава. Най-общо казано, смеските се делят на три групи според условията на засаждане и експлоатация на тревната площ: семена за тревни площи, изложени на силно слънце, и за площи на сянка. Третият вид са смески за тревни площи, устойчиви на интензивно движение, и терени за спортни цели – най-търсени и често използвани.

Характерно за смеските, предназначени за сенчести терени, е, че тревата расте по-бавно. Ако на такова място се засее трева за слънчеви терени, тя бързо ще израсте и ще образува крехки, нежни стъбла. Смеските за слънчеви терени се използват предимно за декорация в цветни градини. Желателно е върху тревните площи да не се стъпва прекалено често.
Смеските за спортни терени са устойчиви на тъпчене и са особено подходящи за засаждане около беседка, например. Независимо, че тези треви са по-жилави и устойчиви, добре е да се знае, че тези качества се проявявят едва през втората година след сеитбата, докато през първата тревният килим трябва да се щади.

Най-подходящото време за сеитба на тревните смески, които се предлагат в Mr. Bricolage, са март, април и в по-малка степен май. Средната препоръчителна посевна норма е 1 кg семена за площ 30–35 m². За получаването на по-гъст тревен килим е препоръчително разходната норма леко да се завиши. При по-големи площи засяването се извършва със специална сеялка. Гъстотата на посева зависи от количеството семена, които сеялката пропуска през редицата отвори, разположени в долната част на коша. Големината на отворите се регулира с помощта на странично движеща се рейка, задвижвана с лостов механизъм. Понеже семената са много ситни, желателно е да се размесят с пясък в съотношение 1:1 и чак тогава се изсипват в коша на сеялката. Така преминават по-лесно през отворите и се разпределят по-равномерно върху площта. Със същата цел се препоръчва още засяването да се извърши на два пъти, като втория път сеялката се движи на ивици, перпендикулярни на предишните. При по-малки площи разхвърлянето на семената може да стане и на ръка, като и тук е добре това да се извършва на предварително маркирани ивици, за да се намали до минимум неравномерността при разпределянето им.

Преди засяване повърхността на почвата се разрохква с гребло и след това се валира. Семената се засяват съвсем плитко – до около 0,5 cm. Разпръснаните върху повърхността семена се заравят чрез специално гребло. Зъбите му представляват тесни и еластични стоманени пластини, които при работа леко пружинират. Разстоянието помежду им може да се регулира чрез преместване на дъговидната пластина. С преместването ѝ напред разстоянието между зъбите намалява и греблото става „по-твърдо“ и обратно.
След заравяне на семената площта се валира отново. За целта в Mr. Bricolage се продава специален валяк за тревни площи. Той представлява херметично затворен метален цилиндър, който се пълни с вода или пясък, за да натежи. Чрез валиране семената се притискат плътно в почвата, по-лесно покълват и не могат да бъдат отнесени при по-силен вятър. Валирането е полезно и при вече съществуващи тревни насаждения, като задължително се извършва напролет, когато част от корените на тревата са излезли над почвата и са се оголили вследствие нейното замръзване през зимата. Така те се притискат в почвата и предпазват от изсъхване. Валиране се извършва и когато се образуват множество купчинки пръст, изхвърлена от червеите. Покълването на семената зависи от температурата и влагата в почвата, но в общия случаи става след около седмица.

При желание да се получи много бързо качествен тревен килим, вече добре вкоренена и качествена трева може да се купи на рула върху текстилна основа. Те се разстилат плътно допрени едно до друго върху предварително подготвения терен. Рулата се притискат старателно с обратната страна на градинско гребло, за да прилегнат плътно към почвата и за да не останат въздушни възглавници. Останалите между тревните ивици пролуки се запълват с градинска пръст, примесена с пясък, и в тях може да се засеят семена за пълно прикриване на снадките.

Засаждането на тревата по този начин може да се извърши по всяко време на годината, с изключение на студените зимни месеци, когато повърхностния пласт на почвата е замръзнал. Доставката на тревните рула трябва да се организира така, че да не престояват в навито състояние. Ако все пак се наложи забавяне с повече от едно-две денонощия, рулата трябва да се развият и положат на сенчесто място с тревата нагоре. В противен случай тя ще избледнее и пожълтее.

Аериране и почистване
Това също е важна операция, която обаче рядко се извършва – най-вече поради незнание. След време и особено, когато върху тревата интензивно се ходи, повърхността на почвата се уплътнява, корените ѝ започват да получават все по-малко кислород, а водата и хранителните вещества при торенето все по-трудно достигат до тях. Всичко това неизбежно предизвиква намаляване на темповете на растеж. Затова периодично трябва да се взимат мерки за „проветряване“ на корените. Това се прави напролет или късна есен, като с метални остриета се пробиват множество равномерно разпределени по терена дупки на дълбочина около 10 cm. Желателно е в отворите да се насипе пясък, за да се предотврати повторното им затлачване и запушване. В градината това се прави най-лесно с помощта на метална вила с прави и дебели зъби, а при по-големи площи се използват специални уреди, наподобяващи масивна вила с кухи, подобни на замби зъби. При натискане с крак те се забиват в почвата, тя се изрязва и навлиза в кухината на всеки от зъбите. По този начин почвата около отвора не се набива и уплътнява. При последващото забиване намиращата се в зъбите почва се изтласква на малки парчета с цилиндрична форма и пада в тревата. Желателно е извадените парченца почва да се съберат и след като изсъхнат, да се раздробят равномерно и пръстта да се разпръсне обратно върху тревната площ. Обичайно се правят около 100 дупки на площ 1 m².
Друга, също важна операция, която често се подценява, е редовното почистване на тревата от образувалия се по повърхността на почвата тънък слой от изсъхнали стъбла и листа, които се вплитат между здравите и жизнени стъбла. С течение на времето този слой се уплътнява и въпреки обилното поливане и подхранване с торове тревата започва да расте все по-слабо и да линее. Причината за това е, че корените на тревата започват да се развиват в хоризонтална посока, съвсем близо до повърхността на почвата, където лесно могат да заболеят. За ограничаване на този процес е необходимо: киселинният фактор на почвата да се поддържа в границите pH 5,5–5,6; да се намали подхранването със съдържащи азот торове; да се засяват само качествени и подходящи за съответното им местоположение сортове треви.

Механичното отстраняване на образувалия се слой се извършва със специално гребло с остри и същевременно тънки, извити напред зъби. За големи площи се използват машини, чийто работен инструмент на практика представлява ротационно гребло с оформени по подобен начин зъби. При изтегляне на греблото зъбите му разрязват повърхността на почвата и събират изсъхналите стъбла и листа, почти без да повреждат корените. Разстоянието между зъбите на греблото трябва да бъде 20–30 mm, а дълбочината на врязване в почвата – 4–15 mm. Преди извършване на тази операция тревата трябва да бъде ниско окосена. Такова почистване се прави един път в годината – напролет.
Същата операция се извършва и при необходимост от сгъстяване на тревата на места, където тя е оредяла. Мястото се обработва с греблото, при което в почвата се отварят бразди, в които се засяват новите семена.

Напояване
Вярно е, че повечето видови треви са сравнително устойчиви на засушаване. За да бъде обаче тревното покритие винаги свежо и зелено, тревата трябва равномерно и често да се полива. В противен случай тя първоначално загубва свежия си зелен цвят и придобива синкаво оцветяване, а повърхността на листенцата става матова. Те започват да се увиват спираловидно, а при настъпване с крак тревата престава да се вдига бързо. Това са симптоми, които показват, че трябва незабавно да се пристъпи към обилно, дълбоко проникващо напояване при норма 20–25 l/m². За предпочитане е по-рядкото, но по-обилно напояване, така че водата да достигне на дълбочина поне 20 cm. Ако то е недостатъчно, корените на тревата, вместо на дълбочина се „изхитряват“ да се развиват в хоризонтална посока, където намират повече влага. Така образувалата се плитка коренова система е застрашена, защото при временно засушаване бързо ще загине.

За поливане на по-големи площи се използват най-различни системи на автоматични водоразпръскващи устройства, изборът от които в Mr. Bricolage е повече от голям. Всички те работят под действие на водното налягане. Разпръсквачите за напояване на кръгообразна по форма площ са подходящи за 50–150 m². Друг вид са разпръсквачите, предназначени за напояване на терени с правоъгълна форма и широчина до около 12 m. Широчината на оросявания сектор може да се регулира. Много удобни са и специалните дъждовални маркучи с множество фини отвори. Те пропускат съвсем фини струйки вода, които нежно оросяват площта на около 4 m от двете страни на маркуча.

За по-големи площи най-често се използват т.нар. импулсни разпръсквачи, които на тласъци изхвърлят мощна водна струя на далечно разстояние. Освен за поливане в пълен кръг те може да бъдат регулирани за напояване и на сегмент от кръга с точно зададена форма и големина. Водната струя се управлява така, че равномерно да напоява не само отдалечените части на терена, но и в близост до разпръсквача. Един имулсен разпръсквач напоява от 75 до 475 m² площ.

За да стигне водата до разпръсквачите, са необходими градински маркучи, чието разнообразие също е много голямо. Най-общо казано, те се различават по диаметър и качество, а оттук и по цена. Маркучите са многослойни, с армираща оплетка. По-добрите, но съответно по-скъпи, са произведени по технология, която в много голяма степен предотвратява възможността да се пречупват при по-рязко преместване. Свързването помежду им, към водопроводния кран или към разпръскващите уреди става с помощта на специални накрайници, които сами по себе си представляват тема за отделна статия (виж НС 7-8/2002).

И за „десерт“ оставихме комплекта на Gardena за изграждане на скрита под повърхността на почвата система за напояване. Той включва разклонителна кутия, през която става свързването на водопроводната мрежа с положения в почвата маркуч, самият маркуч и кутия с монтиран в нея разпръсквач. Цялата система е вкопана в почвата, като отгоре се виждат само капаците на разклонителната кутия и на кутията с разпръсквача. Под действие на водното налягане капакът на кутията се отваря, разпръсквачът се издига над повърхността и започва да напоява. Щом притокът на вода спре, разпръсквачът се прибира в кутията и капакът ѝ се затваря. Много елегантно решение, пестящо немалко усилия и време за влачене и събиране на маркучите. Не бива да се забравя и опазването на нежните, крехки цветенца, разположени на пътя на маркуча.

Косене
Вече стана дума, че след напояването второто по важност условие за добър тревен килим е редовното косене. Това е задължителна операция, която обаче се извършва с различна честота в зависимост от интензивността на растежа на тревата – най-често в периода май-юли. Златното правило за случая гласи, че се коси, когато височината на избуялата трева е надхвърлила с около половината поддържаната височина, т.е. при желана постоянна височина 40 mm моментът за косене настъпва, когато тревата достигне 60 mm. При това се реже на около 1/3 от височината ѝ. Височината на тревата и оттук честотата на косене силно зависят от предназначението и употребата на тревната площ. В градини и паркове, където има интензивно движение и играят деца, е желателно да се коси веднъж до два пъти седмично. При тревни площи в цветни градини, в които се гази по-рядко, може да се ограничи до 1–3 пъти годишно. Височината на косене зависи както от режима на използване на тревната площ, така и от вида на тревата и обикновено е посочен на кутията със семена. Най-общо казано, декоративни и за спортни цели треви се косят на височина 10–20 mm, площите за игра и обща употреба – на 30–40 mm, а парковите площи и разположените на сянка на 50–60 mm. Тревните участъци, включени в обща градина, в които рядко се стъпва, се оставят да израстат до височина 60–80 cm.

Съществуват различни косачки, задвижвани с бензинов двигател или електричество. Има и модели, които се задвижват със собствен източник на енергия – слънчева батерия, други пък използват въздушна възглавница. Изборът на косачка зависи от големината и профила на тревната площ и от близостта на електрическо захранване. За площи около 200 m² е достатъчна косачка с широчина на косене 32 cm, за площи до 500 m² – 40 cm, а за площи до около 1000 m² – 46–52 cm. На стр. 51 може да прочетете подробно за един от най-новите и същевременно най-подходящи за нашата страна модели косачки на водещия в света производител Husqvarna – R152SV.

Силата на тези машини е в качественото и бързо косене на големи тревни площи. Когато обаче трябва да се коси трева около камъни или зидове, около бордюри и други твърди предмети, косачките са безсилни, защото ножовете им са застрашени от повреда и дори счупване. За такива места се използват ръчни ножици, а за по-големите мераклии в Mr. Bricolage се предлагат и електрически ножици с акумулаторно захранване, които работят около 20 часа в автономен режим.

Самостоятелна група машини за косене на трева са тримерите. Те се задвижват най-често с електричество и по-рядко с бензинов двигател. Леки и подвижни, те са пригодени за косене на малки участъци с площ до около 100–150 m² с разнообразен терен, включително около дървета, храсти, големи декоративни камъни, бордюри, зидове и т.н. С тях може да се коси и под прав ъгъл спрямо терена. Режещият инструмент са въртящите се с висока скорост краища на найлонова корда с дебелина 1,4–1,6 mm, разположена в макара. При удар в твърд предмет кордата може да се скъса, което обаче не е беда, защото от макарата се издърпва ново парче и косенето продължава. Щом кордата се изразходва, макарата се подменя с нова.
Височината на рязане се определя от височината на предпазителя на машината. Машината се държи с две ръце, а малкото ѝ тегло (1,5–3,2 kg) позволява държането ѝ и с една ръка. Ивицата на косене най-често е широка около 25–30 cm.

Използвани са и материали от гореспоментатите сайтове

Съвременните мазилки са готови за употреба смеси и се предлагат в богато разнообразие от цветове. Те се оцветяват по каталог в желания цвят. Преди употреба трябва добре да се разбъркат за да се уеднакви консистенцията, на сместа, тъй като мазилката е на водна основа. Това позволява при много сухо време тя да се разреди с малко количество вода, но не повече от 1%.

Мазилките трябва да притежават устойчивост на ув-лъчи, да са с добро сцепление с основата и замърсяванията по тях лесно да се отмиват.

Минерални мазилки

Характеристика и състав: минералните мазилки съдържат почти изцяло природни материали. Произвеждат се на основата на цимент и съдържар минерални пълнители и модофициращи добавки.

Приложение: подходящи са за външно и вътрешно приложение, нанасят се лесно.

Качества: минералните мазилки имат най-висока паропропускливост в сравнение с останалите видове и много добра устойчивост на ултравиолетовите лъчи. Трайността им не отстъпва на силиконовите. Те обаче имат най-ниска водонепроницаемост и най-лесно се замърсяват.
Предвид минералната им природа и високата им паропропускливост минералните мазилки са подходящи за нанасяне върху сгради с високо влагосъдържание на околната среда.

Минерална мазилка

В зависимост от големината на съдържащото се зърно и гъстотата на зърната можем да получим следните структури:

-със смесена структура; там съдържащите се в мазилката зърна могат да оставят хоризонтални или вертикални бразди .
- с драскана структура; с по-еднороден външен вид, добиват структура от плътно подредени фрагменти.
- с влачена структура; можа да се положи вертикално, хоризонтално , кръгообразно, в зависимост от предепочитанията на клиента. В и зависимост от размера на зърната се получава по-дълбоко и по-плитко набраздена структура.
-мозаечна структура е разработена на синтетична емулсионна основа. Съдържа калибровани частици (2мм) мрамор, гранит и кварц в естествения им цвят. Високата и еластичност я прави устойчива на вибрации и напукване. Тя може да бъде полагана на вътрешни и външни стени.

Акрилни мазилки

Характеристика: висока еластичност, много ниска абсорбираща способност, високо сцепление към повърхността и ефективна устойчивост на механични повреди. Съдържание на акрилните мазилки: акрилни смоли, минерални пълнители. Доставят се под формата на готова за употреба паста.

Качества: структурата на мазилката е затворена, което осигурява ефективна защита от атмосферни въздействия и същевременно потиска процесите на отлагане на замърсявания върху фасадата. Акрилните мазилки формират водоотблъскващ, но паропропусклив слой. А високата еластичност допринася за компенсиране на напреженията по фасадата, което в много случаи предотвратява появата на развиващата се с течение на времето мрежа от микропукнатини.

Силикатни мазилки

Характеристика: предимствата на силикатните мазилки се състоят в повишената паропропускливост, високата алкалност и ограничената абсорбираща способност. При този вид мазилки свързващите вещества са на основата на водни разтвори на калиев силикат и полимерни дисперсии.
Предимства: високата алкалност на този тип мазилки увеличава в съществена степен устойчивостта на мазилката на въздействието на микроорганизми.
Внедряването на специални добавки в състава на мазилките увеличава тяхната ефективност и осигурява перманентна защита срещу биологични въздействия. Специфични качества и конкретна приложимост: минералният им характер, увеличената им устойчивост на въздействието на микроорганизми и високата им паропропускливост прави силикатните мазилки подходящи за нанасяне върху сгради с висока влажност на околната среда.

Силиконови мазилки

Характериктика: силиконовите мазилки се отличават с много висока паропроускливост и изявени водоотблъскващи свойства (много ниска водопоглъщаща способност).

Състав: създадени са на основата на силиконови смоли в съчетание с акрилни или акрилно-стиролови смоли.

Качества: Силиконовите мазилки осигуряват висока стабилност на цвета и условия за лесно поддържане на чистотата на фасадите. Водата върху намокрената мазилка образува дискретни водни капчици. Този ефект гарантира ефективната защита на повърхността и предотвратява полепването на съдържащите се в атмосферния въздух замърсители върху повърхността на фасадата. Внедряването на специални добавки в състава на мазилките увеличава тяхната ефективност и осигурява перманентна защита срещу биологични въздействия. Същевременно при отлагане на замърсявания по повърхността същите не проникват в структурата на мазилката.

Предимства: поради много по-ниската си алкалност (pH стойност близка до неутралната) силиконовите мазилки дават по-добри шансове за съхраняване на цвета, отколкото минералните и силикатните например

Полимерната влачена мазилка

Успешно се прилага при външни фасади , с декоративна цел.Нанася се върху бетон,газобетон, гипс и вароциментови повърхности. Не създава условия за развитие на микроорганизми и бактерии. Нанасянето на мазилката се извършва на два етапа. От мазилката се загребва с малка мистрия, разтворът се поставя върху стоманената пердашка и с движение отдолу-нагоре се полага върху стената. Маламашката се държи под остър ъгъл спрямо стената, като долният ѝ край се притиска с пръстии структуриране на повърхността, което се прави почти веднага или след съвсем кратко изчакване докато мазилката е още мокра и не е започнала да свързва. Повърхностната обработка се прави с пластмасова маламашка, като първоначално с дъговидни движения пластът се подравнява.

Вароциментова мазилка

подходяща за ръчно и машинно полагане. Това е суха смес за изпълнение на еднослойна вароциментова мазилка по стени и тавани. Подготвеният разтвор се нанася в един слой, след което се изравнява и заглажда. Нормалната дебелина на нанасяне е 20 мм, като се съблюдава минимална дебелина 10 мм.

Има термоизолационни мазилки,които са с отличен коефициент на топлоизолиране, като за предпочитане са силиконовите с водоотблъскващо покритие.

Виж още по темата и тук

Ламинатът

(от лат. lamina – пласт, слой) се появява преди около 20 години, но днес на него се падат над 10% от световния пазар на подови покрития.

Произвежда се във вид на плочи с правоъгълна или квадратна форма. В последно време ламинатът стана особено популярен като удобна и красива подова настилка. Какви трябва да бъдат критериите за оценяване качеството на ламинираното подово покритие? На първо място трябва да обърнем внимание на устойчивостта му към различни видове външни въздействия.

Горният слой на ламинирания паркет е от износоустойчиво синтетично покритие. Общата дебелината на ламината не е показател за качеството, а  дебелината на връхния защитнодекоративен слой.

При избора на ламинирано подово покрите вземете пред вид степента на натоварване на помещението.

В зависимост от броя на оборотите на материала се приписва клас на износоустойчивост АС1, АС2, АС3, АС4 или АС5 (в съответствие с EN 13329). Устойчивостта на ламината на надраскване и напукване, удар и натоварване, също оказват влияние върху „живота“ на ламината и съответно на неговата цена.. Освен това  трябва да се обърне внимание и на невъзприемчивостта на ламината към петна, устойчивостта му към въздействието на различни химикали, висока температура, УВ лъчи и др.

В зависимост от класа на износоустойчивост ламинатите се делят на :

АС1 – (клас 21) – жилищни помещения със слабо натоварване

АС2 – (клас 22) – помещения със средно натоварване

АС3 – (клас 23) - помещения с повишена интензивност на ходене

АС4 – (клас 31) – подходящи за помещения в обществени, търговски или бизнес сгради, със слаба интензивност на потока

АС5 -  се дели на два класа: клас 32 – за обществени помещения със средно натоварване от ходене и клас 33 – за обществени помещения с повишена интензивност на преминаващия поток.

За да ви служи покритието колкото се може по-дълго, най-добре си поръчайте ламинат от по-висок клас.

Според конструкцията на корпуса (носещата плоскост) ламинатите са 3 основни вида:

-         ПДЧ (пресовани дървесни частици);

-         MDF (плочи от дървесни частици със средна плътност) ;

-         НDF (плочи от дървесни частици  с висока  плътност).

Монтаж

Според начина им на монтаж се делят на две групи. При поставянето на единия вид е задължително използването на лепило, а при втория отделните плочи се съединяват една с друга посредством заключваща клик-система. Предимството на първия вид е, че предпазва от навлизане на вода и прахоляк из между фугите, а на втория вид предимството е очевидно: бързия и лесен монтаж, както и възможността за замяна на отделни части от покритието в случай на повреда.

Ламинираният паркет може да се поставя върху всякакъв вид подови настилки (балатум, теракот,  мокет, цимент), стига подът да е равен, в противен случай при  неравности ламинатът може да се огъне, да проскърца или дори начупи.

Предимство на ламинираните паркети е лесната им поддръжка, бързия монтаж. Също така е много добър изолатор и задържа топлината, има голямо разнообразие от цветове и текстури, почиства  се много лесно. Много е важно почистването да става с влажен, а не с мокър парцал. Дървесните шарки внасят и допълнителен уют и топлина в дома ви.

Ламината е най-съвременния вид покритие за под, той става все по-популярен по целия свят благодарение на оптималното съотношение цена и качество, а също и на други предимства спрямо другите покрития. Ламината не изисква циклене, шлифоване, лакиране, той не избелява на слънце, а всяко петно върху него лесно се маха с помощта на ацетон. Ламината е екологичен, явява се прекрасен изолатор, великолепно съхранява топлината, лесно се монтира. Голямото разнообразие от цветове и текстури задоволява и най-големите изисквания. Ламината има още едно предимство – той е здрав, лесно ще издържи ноктите на вашето куче или ходенето с обувки. За почистването на ламината е необходимо само той да се забърше с влажен парцал, и пода ви дълги години ще е като нов.

При избор на ламинат може да се даде една основна препоръка. Първо, да се определи за какви помещения ще се използва ламината и за какво натоварване той е необходим. И по-възможност да се купи ламинат с един по-висок клас.

Производството на ламината е стандартизирано и разбито по ниво устойчивост към износване на класове. Класът на ламината се обозначава с двуцифрено число, общо те са шест (21-23 и 31-33). Първата цифра обозначава типа на помещенията, за които се използва ламината. Цифрата 2 – ламинат за жилищни помещения, 3 – за обществени (офиси, магазини и др.) Втората цифра посочва допустимата интензивност на експлоатация.

Класовете 21 и 22 са предназначени за помещения с малко и средно натоварване, например спални. Предназначен е за експлоатация 2-3 години. Ламината 23 и 31 клас са следващите по износоустойчивост. Първият от тях е предназначен за жилищни помещения, в които живеят много хора, а втория се препоръчва за малки офиси, стаи за посетители. При това 31 клас може да се използва в апартамент, но 23 не може да се използва в офис. Срокът на експлоатация на клас 23 при грижливо отношение е 6 години. Аналогична е експлоатацията на клас 31 в офисите, но в жилище тя се увеличава двойно.

Ламинатът клас 32 и 33 е предназначен основно за магазини, заведения и др. с голямо всекидневно натоварване. Те притежават дебел защитен слой, често допълнителна звукоизолация, която пълноценно заменя подложката при монтиране. Срокът на служба на този ламинат в обществените помещения е 6 години, но ако се купи такъв ламинат за вкъщи, то ще е необходима замяната му чак след 15-20 години.

Освен това един и същ клас може да има различна дебелина, която също се отразява върху цената му. Производителят може да се вписва в изискванията за определен клас ламинат, но с минимално необходимите характеристики. Затова срокът на гаранцията също се явява показател при избора на ламинат.

Още един критерий при избора на ламинат за неговата износоустойчивост са оборотите, които той издържа при изтъркване със апаратите за шлифоване. Тази информация не винаги се посочва, затова е добре да се попита продавача.

Също така важна съставна част от цената се явява и допълнителния защитен слой, влагоотблъскващите свойства и други фактори, недостъпни за очите.

Вече, когато отидете в магазина ще сте наясно, защо еднакъв на външен вид ламинат има различна цена. И внимавайте, когато се опитвате да спестите от цената на ламината, можете да понесете впоследствие много по-големи загуби.

Ламиниран паркет ( ламинат )

вид покритие : PR,BS, WG, WP,MO, SCRAPE -  не   влияе  върху  качеството, по- скоро някои  от  тези  покрития  придават  по- естествен  вид  на  наредения  ламиниран  паркет

Това са и основните показатели, от  които  зависи   цената на квадратен  метър  ламиниран   паркет.  Има и други фактори, които определят дълготрайността и добрият изглед на ламинираният паркет,а именно :

Подложка под ламиниран паркет:
Основните видове подложки,които се използват са с дебелина 2,3 и 5 мм.В  зависимост  от  ситуацията  в  стаята, трябва  да  се  обърне  внимание  на правилният  избор  на  подложка, която  ще  се  сложи под  ламинираният  паркет . Има  няколко  групи  подложки,които  се  използват. Най често  се слага подложка, която  представлява  хидроизолационно  фолио (PE пяна ),навита  на  руло.Дебелината  на  този  вид  подложка  е  2  или  3 мм.Подложка  с  дебелина  2 мм.  се  препоръчва  за  полагане  под  ламиниран  паркет  когато  основата  е  идеално  равна,което  много  рядко  се  получава  или  когато  ще  се  монтира  ламиниран  паркет  върху  стар  балатум  или  мокет.

Подложка  с  дебелина  3 мм. е  добър  баланс  между  качество  и  цена- може  да  поеме  част  от  неравностите  на  пода  и  е  по- добра  като  изолация.   Шумо -  и  топлоизолационна  подложка – освен  че  е  по-  добра  като  изолация, поради  структурата  и  дебелината си  тя  може  да  неутрализира  и  по-  големи  неравности  на  пода. Предлага  се  с  дебелина  3, 5 и 10 мм.

Первази  за ламиниран паркет:
Первазите  се  монтират  след  като  е  нареден  ламината. Освен  че  придават  красота  и  завършен  вид  на  стаята,  скриват  и  технологичната  фуга, оставена  при  реденето  на  ламиниран  паркет. Чрез  скрепителни  елементи, по-познати  като  клипси,  перваза  се  закрепва  към  стените.За  да  стоят  добре  первазите, а  също  така  за  да  не  се  откача  перваза  или  да  падат  ъглите  зависи  от   предвиденият  брой  клипси- нормалното  е  между  3  до  4  броя  за  линеен  метър. Другото  вече  го  знаете -  майстора  да  е  добър.       В  редки  случаи  може  да  се  залепят  към  стените с  монтажно  лепило. Лепенето  на  первази  не  се  препоръчва,  тъй  като  освен  че  не  става  стабилно, както  с  клипси, излиза  и  по-скъпо. При  това  когато  се  наложи  махането   на  залепен  перваз, то  той  се  отделя  и  с  част  от  мазилката  на  стените.
Най- използван  е  PVC  перваза, защото  със  своята  еластичност  и  при  правилен  монтаж  той  прилепва  плътно  към  стените и  притиска  нареденият  ламиниран  паркет  към  пода. Стаята  изглежда  по- добре, а  освен  това  няма  опасност  от  откачане  както  на  перваза, така  и  на  ъглите.Също  така  зад  перваза  могат  да  се  приберат  и  кабелите, които  обикновено  има  във  всяка стая. При  PVC  первазите  има  голямо  разнообразие  както  на  цветове така   и  на аксесоари  към  тях ( вътрешни, външни  ъгли,тапи  и  преходници )      . Основно  се  предлагат  первази  на  фирмите  Dollken, VOX и  ARBITON.

Lайсни за ламинат:
Поставят  се  след  монтажа  на  ламинирания  паркет, за да  се  скрие  технологичната  фуга, оставена  между   ламиниран  паркет  и  друга подова  настилка. Монтажа  на  лайсните  се  извършва  чрез  захващане  за  пода  посредством  дюбел – пирони  или  чрез  залепване  с  монтажно  лепило.   Най- често  използваните  видове  лайсни са:

за  1  ниво -  когато  ламината   и  другата  подова  настилка ( която  също  може  да  бъде ламиниран паркет )  са  на   една  височина, или  разликата  е не повече от 3 мм- 5 мм.

за  2  нива -  когато  разликата  между  височината  на   ламината   и  другата  подова  настилка  е  повече  от  4 – 5   мм.

Г–образна  или  П- образна- използва  се за  скриване  на  фуга  между  ламиниран  паркет  и  стена когато  няма  възможност  да  се  монтира  перваз-например  при  входни , балконски  врати  и  френски  прозорци. Лайсните  са  алуминиеви,като  имате  избор  в  цветовете-  от  стандартните  сиви, жълти  и  бронз, както  и  фолирани в  около  8- 10 декора.

Препоръчителни изисквания към пода,преди да се нареди ламиниран паркет :
- Ламиниран  паркет  може  да  се  реди  върху  всякакви  твърди  повърхности- циментова  замазка, теракот, дюшаме  или  паркет, а  също  така  и  върху  стар  балатум  или  мокет, важното  е  подът  да  е  равен. При  денивелация  на  пода  повече  от  3мм.,ламелите   ламиниран  паркет се  огъват  , а  при  големи  неравности  може  и  след  време  да  се  счупят. Тогава  между  тях  може  да  се  отворят  фуги.Освен  че  ламината  губи  красив  изглед, то  при  миене  е  възможно  да  влезе  вода  между  ламелите  и  ламината  да  се надуе.

- При  реденето  на  ламиниран  паркет  се  оставя   технологична  фуга  от около  1см.  до  стените  и  до  други подови  настилки, за  да  може  паркета  да  се  движи  свободно  при  необходимост, например  наличие  на  влага. При  стените  тази технологична  фуга  се  скрива  от  первазите,а  при  преход  между  ламинат  и  друга  подова  настилка -  от  лайсна.

- Ако  сте  правили  замазка,  имайте  в  предвид  че  трябва  да  е добре  изсъхнала  преди  да  се  нареди  ламиниран  паркет, иначе рискувате    след  време  да  се  надуе.
- Уведомете  майстора  къде  минават   ВиК  тръби  и  електро -инсталацията ,  за  да  не  се  пробият  с  бормашината.
-При  покупка  на  ламиниран  паркет  имайте  в  предвид  че  в зависимост  от  размерите  и  особенностите  на  помещението трябва  да  се  предвиди  фира (от 1 до 3кв.м.).Когато помещението е с дъгообразни  стени  или  с  много  неправилна  форма ,трябва  да  се  предвиди  покупка  на  ламиниран  паркет с  10% повече  от  квадратурата.
И  най- накрая, но  не  и  на  последно  по  важност  място – качествения монтаж както  на  ламината, така  и  на  первазите  е един от основните фактори за  добрият  естетически  вид  както  и  безпроблемно  и  дълготрайно  ползване  на  ламинирания   паркет.

Алпинисти поставят топлоизолация В последно време стремежът към по-комфортен, и в същото време по-икономичен начин на живот, се е превърнал във фикс идея за средностатистическия българин. И това е съвсем разбираемо – с нарастващите цени на отоплителната енергия и почти минималната разлика в качеството ѝ, всеки търси ефикасен метод да запази уюта и благоприятната атмосфера в дома си. И въпреки че на пазара се предлагат какви ли не методи за намаляване на топлинния разход отвътре – навън, като че ли външната изолация се оказва най-предпочитана.

Що е то „външна изолация“?

Външната топлоизолация е изолационна система, която защитава външните стени на жилището ви от замръзване, не позволява пропускането на влага и мухъл вътре в дома ви, изравнява температурните колебания на носещите конструкции и спестява до около 40 % от разходите за отопление през зимния сезон. Освен това с външна изолация се увеличава продължителността на експлоатация на носещите стени в реконструирани сгради и се съкращават разходите по новото строителство. Представете си стена с външна изолация, която изстива 6 пъти по-бавно от стена с вътрешна изолация и запазва хладината вътре в жилището ви през горещите летни месеци.

Кои причини налагат поставянето на външна изолация?

Основна причина за поставяне на външна изолация е кондензирането на влагата, в резултат на ежедневните домакински дейности или големите температурни различия. Тя се наслоява по най-студените повърхности в едно помещение (най-често стените) и е предпоставка за образуването на плесен.

Модерната плътно затваряща се дограма задържа въглеродния диоксид (CO2) в помещението и въздухът става тежък и неприятен. Правилно поставената външна изолация обаче свежда тези проблеми до минимум заради паропропускливия си топлоизолационен материал и водоотблъскващото еластично крайно покритие, които държат стената топла и суха и в допълнение разрушават естествената среда за развитието на гъби и плесени.

Какви са предимствата от поставяне на външна изолация?

* Загубата на топлинна енергия, поглъщана от външните стени, значително намалява.
* Външната фасада на жилището ви се запазва ненакърнена по-дълго време.
* Повишава се звукоизолацията на жилищните помещения.
* Предотвратявате събирането на влага и отлагането на мухъл по стените и таваните.
* Решавате проблема с течащите фуги при едроплощния кофраж.

Как се поставя външна изолация?

Топлоизолация – слоевеНай-общо, външната изолация се състои от няколко слоя различни по вид материали, които се наслагват един върху друг в строго определена последователност, от която зависи и крайният резултат. За основа се слага циментова мазилка, за която се залепва изолационната плоскост (EPS, XPS, минерална вата и др.). Тя се укрепва с дюбели и върху нея се поставя фина мрежа, която да проспуска въздух между плоскостта и следващия слой мазилка. Накрая се прави декоративна замазка.

Осигуряването на комфорт и уют за цялото семейство със сигурност е един от приоритетите в ежедневието ви. Но когато се отнася до условията на живот, които можете да си позволите, всяко решение трябва да бъде прецизно премерено – не само защото засяга бюджета ви, но и защото трябва да има продължителност и максимална ефективност. Не се препоръчва вътрешна топлоизолация, защото тя няма да има същите предимства, които получавате с външна изолация – сух, топъл и тих дом години напред.

Ново жилище …?

Ако с нетърпение очаквате да закупите първия имот в живота ви, направете всичко възможно да избегнете няколко от най-големите грешки при този тип покупки. Покупката на жилище може да е една от най-големите в живота ви, но не е задължително да е една от най-трудните.

1. Една от най-честите грешки е покупката на жилище, без да познавате собствените си финансови възможности. Както се уверихме от финансовата криза, това, което банките определят, че можете да си позволите като месечен разход, не винаги съвпада с вашата преценка. Като начало направете списък на месечните си разходи – за автомобил, храна, заеми и кредитни карти, застраховки и др. Не забравяйте и големите плащания, които правите веднъж годишно – отпуски, застраховки, данъци и др. След тези сметки вече ще имате по-ясна представа колко още можете да похарчите за покупка на жилище. Твърде вероятно е да се окаже, че не можете да си позволите желаните квартал и квадратура на имота. Ако е така и нямате възможност за допълнителен доход, помислете как да намалите останалите си разходи.

2. Обърнете внимание и на разноските за такси при покупката, както и разходите за застраховки, ремонти и поддръжка на имота. Станете ли собственик, месечните ви разходи със сигурност ще се увеличат. Най-разумният вариант е да съберете всички разноски за годината и да разделите сбора на 12 (така ще имате представа за месечните си разходи). Ако можете да си позволите да заделяте за жилище по 1000 лв. месечно, извадете от тях разходите за такси и поддръжка. Остатъкът представлява средствата, които можете да заделяте за обслужване на ипотечния кредит при покупката.

3. Често хората пристъпват към покупка, без да са наясно каква сума може да очакват под формата на банков заем. За да избегнете тази грешка, започнете избора на имот едва след като сте получили предварително одобрение от банката. В противен случай рискувате да си загубите времето и в крайна сметка да се окаже, че банката няма да ви кредитира в очаквания размер или ще го направи при неприемливи за вас условия. Ако вече сте капарирали имота, може да загубите капарото.

4. Купувачите на първи имот често трябва да правят компромиси с шумни улици, по-лошо изложение или етаж, непланирани ремонти, защото средствата им са ограничени. Ако не сте склонни да отстъпвате от първоначалните си желания, останете под наем, докато попаднете на идеалното жилище на приемлива за вас цена. Най-добре обаче е да направите списък с характеристиките, на които наистина държите и тези, с които може да направите компромис.

5. Ако сте решени на компромиси при първата си покупка, не правете такива за важните неща. Например не е удачно да купувате жилище с една спалня, ако планирате да имате деца и знаете, че ще се нуждаете от поне две. От друга страна, заради прекалена придирчивост може да изтървете наистина изгодна сделка. Ако не харесвате плочките в банята, купете имота и направете ремонт след време, когато се поотърсите от харчовете за покупката.

6. От изключително значение е местоположението на жилището и инфраструктурата в района. Какъв е транспортът до работата ви, има ли удобни учреждения наблизо – детски градини, търговски комплекси, полицейски управления, болници и т.н.

7. Важен е и типа на строителството – тухла или панел. Всеки е наясно с недостатъците на панела и предимствата на тухлата, но ако тухленото строителство не се вмества в бюджета ви, то тогава проверете добре коя година е построен блока и какъв е срокът за използването му. Напоследък на българския пазар навлизат и нови строителни техники, като екологичното строителство и сглобяемите къщи, които са сравнително евтини и имат добра изолация.

8. Обърнете внимание на разпределението на стаите и на кой етаж се намира жилището. Етажът е особено важен с оглед потенциални проблеми. Първият и последният етаж не са за препоръчване, но ако има сериозна разлика в цената то е добре да се замислите и да вземете предвид останалите фактори.

9. Много често продавачите на имоти правят евтини подобрения с цел да вдигнат продажната цена. Такива трикове може да заслепят по-неопитните купувачи и те да платят 10 000 лв. повече заради подобрения, чиято реална стойност е много по-ниска. Хубаво е да търсите имот, чийто потенциал не е експлоатиран докрай и подобренията, които ще направите, ще ви позволят да го препродадете на значително по-висока цена след време.

10. Не пристъпвайте към преговори без помощта на доверен брокер на имоти или адвокат. Не е етично един и същ агент да представлява продавач и купувач по сделката, дори ако му платите комисиона.

11. Не подценявайте заобикалящата ви среда. Преди да пристъпите към покупка, съберете максимално количество информация за квартала, в който ще живеете – какви са градоустройствените планове, има ли неизползвани терени и какво ще се строи на тях. В противен случай може да се окаже, че след пет години през задния ви двор ще мине главна улица. Всичко това влияе не само върху вашето спокойствие, но и върху цената на имота ви във времето.

Повечето тапети са лесни за залепване и не изискват специални умения. Все пак има няколко неща, които е важно да знаете преди да започнете с поставянето им.

Като начало трябва да се подготви лепилото. То се разтваря в кофа с хладка вода, като се следва инструкцията от опаковката. Трябва да се получи гладка смес, без бучки.

Вторият важен момент е измерването на стената във височина. След като се направи, се добавя поне 5 см допълнително, когато се оразмерява тапета.

Тапетът е със стандартна ширина, така че просто се нарязват на ленти в зависимост от квадратурата на помещението.

Лепенето става отгоре-надолу, като се натиска внимателно, за да се избута въздуха. За целта се продават специални четки за избутване на въздух, но може да ползва и мек парцал.

Ако отгоре или отдолу е останала излишна част, тапета се отлепва леко и тя се изрязва. Ако предпочетеният тапет е с шарки, трябва да се внимава, за да си паснат фигурите при лепенето.

Декоративните фризове се лепят по същия начин като тапетите. Мястото им се маркира предварително.

Ако се слагат хоризонтално, трябва да се замерят с нивелир и леко да се маркират с молив мястото.

Фриз може да поставите и върху едноцветно боядисани стени, като се маркира мястото предварително.

За освежителен ремонт – тапетите

Почти всеки сезон е подходящо време за освежителни ремонти, особено ако ви е останало малко свободно време или пък скучаете – почнете с тапетите.

Важно е да имате предвид, че изборът на цветове и мотиви на новите тапети, трябва да бъде в хармония с всички други елементи от интериора.

Това се постига лесно, ако използвате част от тапетите за стените като декорация на аксесоарите в дома.

Съчетаването на боядисани стени, с такива с тапети, в едно и също помещение, също гарантира модерна визия с минимални усилия.

Триумфалното завръщане на най-предпочитаната облицовка е в черно, бяло, сиво и червено.

Тапетите Симплекс се произвеждат от еднопластова първокласна хартия и са по-тънки. Големината на една ролка е 10/0.53 м.

Тапетите Флийз са със синтетична основа, която не изисква време за попиване на лепилото.

Не се свиват или разтеглят, лесно се свалят при демонтаж. Тапетното лепило се нанася директно върху стената.

Флийз тапетите са светло и водоустойчиви и са изключително лесни за почистване.

Тапетите Дуплекс се произвеждат от двупластова първокласна хартия, десенът е релефен, а тапетите са по-плътни, размер 10/0.53 м.

Виниловите тапети са с горен слой, покрит с поливинилхлорид, който подчертава релефно десените.

Снадките при тези тапети са незабележими и са устойчиви на слънчева светлина и лесно се поддържат.

Тапетите, които се боядисват (Рауфазер) са с винил, който служи за база на този вид и това позволява многократно нанасяне на боя върху тях, с размер 15/0.53 м.

За доста хора въпросът за това какъв да бъде матрака е маловажен и без особено значение.

Но все пак те трябва да знаят най-съществената разлика между двата вида – тя е в това, че еднолицевият има само една мека страна, а двулицевият матрак – и двете. Факт е, че дъното на първия вид представлява дървена конструкция, най-често от иглолистен материал.

И двете лица на двулицевите матраци пък са покрити с вата, памучна и вълнена. Продавачите обичат да отбелязват това като предимство, което позволява ползването на двулицевия матрак и от двете страни.

Дори наричат едното лице лятно, а другото – зимно. Тази екстра обаче е по-скоро търговски трик, за който вероятно ще забравите веднага щом напуснете магазина.

Двулицевите матраци имат ред по-сериозни преимущества, заради които си заслужава да ги изберете. Те са по-дебели, с повече вложки, изработват се с по-качествени материали, обличат се с по-скъпи дамаски.

Причината за тези разлики е в самите производители, и то в световен мащаб. Съществува неписано правило – еднолицевият матрак е евтин продукт. Цената на популярните български марки като “Тед”, “Нани”, Happy dreams, “Силвестър” за размер 82 х 190 см е от 70 до 95 лв. в зависимост от материала.

Двулицевите модели представят гамата от среден и висок клас. Те са по-комфортни, но и по-скъпи. Цената на родните производители е в границите на 120-350 лв. за единичен размер в зависимост от материала и марката.

Матраците – за нощен комфорт на тялото и за друго …

Нощният комфорт на човешкото тяло зависи най-вече от матрака, категорични са специалистите. Колкото по-удобен е той, толкова по-дълбок и непробуден ще е сънят ни и толкова по-здрави и заредени с енергия ще се чувстваме през деня.

Неслучайно вековете са запазили народната мъдрост “Който спи добре, живее дълго”. Да, но как да изберем на какво да спим?

В магазините се продават най-различни матраци в над 20 вида стандартни размери. Има еднолицеви и двулицеви – едни са от дунапрен, други – с пружини, трети – от пенолатекс.

Вече се появи и нов материал – memory foam (“помнеща пяна”), за който казват, че е почти вечен.

И всички видове са с различни цени, въпреки че на външен вид изглеждат еднакво. Съществуват точни критерии, които определят удобството на матрака, обясняват специалистите.

Добрите матраци притежават най-важните характеристики – анатомически, ортопедичен, анти бактериалност, дълъг живот.

За да откриете своето ложе обаче, задължително трябва да го съобразите с личните си изисквания за комфорт на съня – мекота на подложката, ширина, дължина, дебелина, еластичност.

За точния избор най-важна е пробата – легнете на няколко матрака, сравнете ги и питайте.

Леглото ни служи за какво ли не – като започнем от сън, любов, секс, четене, писане, хранене, та стигнем и до всякакви не традиционни занимания.

Това е и главната причина, поради която трябва да сте наясно с критериите за това как да изберете най-подходящия за себе си матрак така, че да вземете най-правилното решение.

Преди всичко е важно да се разбере, че матракът не е просто една обикновена мебел, а е дългосрочна инвестиция за вашия дом, здраве и бъдеще.

Благодарение на избора ви на матрак, той може да е подходящ за вашия начин на живот. А пък неговото състояние може да влияе върху начина, по който се събуждате всяка сутрин.

Затова трябва да запомните, че когато отивате да си купувате матрак, вие търсите предмет, който ще използвате за най-малко 8-10 години.

Основавайки се на някои факти за матраците, обратно на общоприетите неверни сведения, твърдият матрак не е непременно най-добрият матрак.

Най-добрият матрак е този, който подхожда на формата на тялото, начин на живот и нуждите на потребителя.

Изборът на настилка за помещенията във всеки дом е важно решение, защото от него зависят комфортът и уютът на вашето семейство. И това е съвсем нормално – красотата на естествената дървесина може да се сравни само с тази на корковата настилка. Тук обаче възможностите са много повече – като нюанс, размери на дъските и обработка. Естественото дърво е не само красиво и уютно, но и много издръжливо като материал, ако за него се полагат достатъчно грижи.

Настилката от твърда дървесина е особено ценна и поради факта, че тя може да бъде обработвана с шкурка и обновявана многократно. Освен това тя остарява красиво, придобивайки естествен старинен вид, който много хора се опитват да постигнат изкуствено.

Сивият бетонен балкон често е последното място в апартамента, което се заемате да преобразите. Може би той е прекалено малък, за да оправдае екип от работници, които да сложат керамика или теракота, да циментират плочките и да ги полират. Може би живеете в апартамент под наем и не искате да харчите пари за нещо, което не можете да вземе със себе си, когато напускате. Затова ето как най-лесно да се погрижите сами за настилката на балкона.

Каквито и материали да изберете, те трябва да бъдат достатъчно тежки или здраво фиксирани, така че да не се местят, пързалят и разместват при силни ветрове. Добре е да имате предвид и отвора за оттичане на вода.

През последните години се появиха интересни решения за външни настилки от дърво. Те са изработени от специални дървесни видове по технологии, които гарантират дълъг живот на материала, като го предпазват от стареене. Монтажът е лесен и не изисква специални умения. Тази настилка дава прекрасна възможност да създадете комфорт и атмосфера, в която ще усещате близост с природата.

Ако имате само сравнително малък балкон, една от възможностите ви е да използвате големи плочи гранитогрес или каменни плочки. Вместо да ги фиксирате с цимент и след това да ги фугирате, просто да ги подредете плътно една до друга. Можете дори да пропускате плочки и след това да запълвате празните места с речни камъчета или други подобни материали за озеленяване.

Ако горният пласт е бетон, можете да приложите друг прост вариант – да боядисате балкона с боя за бетон. Има и продукти за текстурирани повърхности. Тях също  можете да използвате, но имайте предвид, че те привличат повече прах и мръсотия. Освен това може да се наложи да наемете специалист, който да ги нанесе.

Може да се наложи да премахнете няколко плочки от външната настилка, за да се поберат около тръбите или за да ги напаснете на местата с по-странна форма, а и за да запълните мястото между последния ред и външната стена на вашия апартамент. Ако използвате дървени плочки, те могат лесно да се отрежат с ръчен трион, ако ползвате мозайката, също е лесно, но ако става въпрос за гранит, шисти или гранитогрес, ще трябва да използвате специализирани инструмент за рязане. Не искате усложнения? Оставате празно място и го запълнете с камъчета.

Външните настилки са в различни цветове и стилове и се изработват от различен материал -  дърво, шисти, гранит, комбинирано дърво и вие със сигурност ще намерите нещо, което да съответства на интериора ви. Основното предимство е, че ако не ви хареса нещо, можете да смените избраното и да ги преподредите.

Керемидите повече от две хиляди години са най-предпочитаният и естетически най-привлекателен покривен материал.

Постоянният приток на въздух поддържа здрава и суха покривната конструкция и подобрява комфорта на обитаемите помещения.

Вълнообразният профил позволява циркулация на въздуха под и над листа. През лятото се избягва значителното затопляне на въздуха в под покривното пространство, което да води до повишаване на температурите в обитаемите помещения. През зимата се избягва неравномерното топене на снега поради загряване на въздуха в под покривното пространство от отоплението на сградата.

Не се образуват снежни торби над стрехите и се елиминира възможната от образуване на конденз. Топлият въздух, съдържащ водни пари, се отвежда в атмосферата. Конструкцията остава суха (дървената конструкция не гние и укрепващите елементи не корозират), а керемидите имат по-дълъг живот.

Предотвратява се опасността от термичен шок на керемидите през лятото. Постига се и ефективност на работата на конструкцията на „студен покрив“, без оскъпяване.

Тежки ли са керемидите за моята покривна конструкция?

97 % от всички дървени конструкции са подходящи за керемидите. Покривните материали представляват само една малка част от общата тежест на покрива. За определяне размерите на натоварване на една дървена конструкция на покрива решаващи фактори са тежестта на снега и вятъра. Покривната конструкция трябва да издържа до 1200 кг/м2 на натрупване на сняг и лед. По-тежките покривни материали са значително по-устойчиви на бури и силни ветрове, ето защо те предлагат на собствениците на къщата най-висока сигурност.

Да имат 30 годишна гаранция за плътност, здравина, устойчивост на студ на керемидите. керемидите трябва да отговарят на нормата EN 490/EN 491. Качество за десетилетия!

На какъв наклон може да се полагат керемиди?

Керемидите могат да се полагат на минимален наклон от 17° до максимален 90°.

Трябва ли да се заковават керемидите?

При наклон на покрива от 17° до 45° керемидите не е необходимо да се фиксират. При наклон от 45° до 60° се заковава всяка трета керемида, а над 60° – всяка керемида.